Автобиографията на Агата Кристи

Когато Ники ми подари за Коледа автобиографията на Агата Кристи, много се зарадвах. Предвкусвах удоволствието от предстоящия втори прочит. Дори и да бях забравила доста подробности от живота на британската писателка, си спомнях, че нейният житейски път и начинът, по който тя разказва за него, ми бяха направили силно впечатление.

Кристи пише своята биография в продължение на десет години. Хронологията в нея е спазена само донякъде. Голямо внимание е обърнато на детството и младежките години, а и защо не – това обикновено е най-хубавото време за всеки човек.

Някои събития в по-зряла възраст са премълчани, други просто бегло се споменават. Така например прословутото изчезване на Агата Кристи и издирването й от полицията, на които е посветена книгата „Талант за убийство“, изцяло липсват. Трудностите в първия й брак са предадени накратко. Вече зрялата авторка обръща по-голямо внимание на любовта и вълнуващите преживявания с бившия си съпруг.

Естествено, от автобиографията на писателката можем да узнаем интересни факти от пътуванията й с нейния втори съпруг, който е археолог и често се отправя на разкопки из Близкия Изток. Както тук, така и в „Ела, кажи ми как живееш“, Кристи с наслада си спомня за ярките природни картини от Сирия и Ирак, за вълненията от пътешествията, както и за куриозните случки по време на път.

Научаваме също детайли от бита на едно по-скоро скромно британско семейство през първата половина на двадесети век, за каквото Агата Кристи смята своето. И тук говорим за домакинство, което може да си позволи „едва“ една прислужница и една детегледачка. Прислугата в английските домове по това време очевидно е била абсолютна необходимост, докато за тоалети например се е харчело доста по-скромно.

Както и в повечето книги на Кристи, приятната атмосфера между напечатаните страници се създава не само от разказваната история, но и от ведрото и някак мъдро отношение на писателката към живота. Дори когато преминаваш през войни, лишения и загуби, не бива да спираш да цениш живота или да смяташ, че той не е интересен, смята британката.

За нея съществуването ни е приключение, по време на което е направо абсурдно да губим времето си в скука, униние или отчаяние. Да, тя признава, че е имала и много трудни моменти, в които буквално е забравяла собственото си име от психическа преумора. Но също така казва: „(…) винаги съм изпълнена с надежда. Мисля, че единствената добродетел, която никога няма да загасне в мен, е надеждата“.

Харесай във Facebook