Ами ако случайно откриете труп у дома?

„Паяжината“ е едно от най-прелестните произведения на Агата Кристи. Оригинално написано като пиеса и впоследствие адаптирано като роман, то очарова с интересни персонажи, стремително препускаща интрига и, както винаги, с атрактивния декор на имение в английската провинция.

Главната героиня Клариса сравнително отскоро е омъжена за дипломат и се наслаждава на новия си живот далече от бляскавите лондонски партита. Семейството, което включва и малката дъщеря на политика от негов предишен брак, е наело просторна къща в провинцията, където понякога посреща гости.

Във вечерта, в която започва всичко, в дома на Клариса гостуват трима джентълмени, един от които настойчиво и неуспешно я ухажва. Находчивата домакиня се забавлява, като погажда различни номера на своите посетители и същевременно играе на измислена своя игра, условно наречена „Да допуснем“.

„Да допуснем, че някой ден се появи жена и ми каже, че тя и Хенри (съпругът на Клариса) тайно са се били оженили в Константинопол и че нашият брак е незаконен, какво бих й казала тогава?“ или „Да допуснем, че последвам зова на сърцето си и стана известна актриса.“ – младата жена си измисля подобни сценарии и разиграва в ума си какви биха били последиците и нейните действия при въпросните обстоятелства.

А когато на шега си задава въпроса „Какво бих направила, ако някой ден открия труп в библиотеката?“, едва ли е смятала, че именно това ще й се случи в реалния живот…

Естествено, всеки един от присъстващите в имението ще има своята роля в разплитането на криминалната мистерия, а самата Клариса е изложена на опасност – да бъде арестувана за убийство, а вероятно и самата тя да бъде нападната.

Книгата е кратка, интригуваща и си заслужава дори повторното прочитане след няколко години пауза. Точно както стана при мен.

Харесай във Facebook