Бледа синя точица

Колкото и грандиозни да ни се струват понякога нашите проблеми, претенции и амбиции тук на Земята, в действителност планетата ни е толкова микроскопична, че, погледната отдалеч, трудно може да бъде различена от останалите блещукащи прашинки в космическото пространство. Ако някой се е съмнявал в този факт, то една снимка, заснета през 1990 г. от сондата на НАСА „Вояджър“, доста нагледно показва как, ако не знае къде точно да гледа и какво да търси, човек може изобщо да не забележи, че светът ни съществува.

Поради отразена от кораба слънчева светлина Земята изглежда на фотографията така сякаш е разположена в слънчев лъч, сякаш е някакъв по-специален обект. Тази случайност на практика позволява планетата ни да бъде разпозната на снимката.

Изумителният облик на космическия ни дом вдъхновява астрофизика Карл Сейгън да напише „Бледа синя точица“. Заглавието на книгата му синтезира това, което всъщност представлява Земята – една миниатюрна частица от огромно пространство, изпълнено с милиарди и милиарди други светове.  

В „Бледа синя точица“ Сейгън синтезира космическия ни опит до момента, разказва интересни факти от проучванията на звезди и планети, обяснява различни физични феномени (например защо нашето небе е синьо), като едновременно с това размишлява над бъдещето на научните изследвания и на човешкото присъствие в Космоса занапред.

Въпреки стилната твърда корица, приятното оформление и немалката цена, българското издание на този труд на Карл Сейгън (от издателство „Изток-Запад“) се отличава с дразнещ недостатък. На доста от новите редове в книгата липсват разстояния между думите и на практика целият ред представлява една нескончаема поредица от букви.

Извън този печатен гаф, „Бледа синя точица“ приковава вниманието, макар и да се чете сравнително бавно поради специфичната тематика, изпъстрена с многобройни термини и обяснения, които изискват определен фокус. Същевременно книгата е безкрайно вдъхновяваща и способна да омаловажи част от всекидневните ни тревоги. Защото „в мащабите на световете, да не говорим за звездите или галактиките, човеците са един незначително тънък слой живот върху невзрачен самотен къс от камъл и метал“.

Харесай във Facebook

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *