Датски хумор за семейния живот в „Да живее майката!“

Не бях чувала преди за Вили Брайнхолст, а вероятно нямаше и да чуя, ако не бях открила книжката „Да живее майката!“ из дебрите на една стара семейна библиотека. Не възлагах големи надежди, когато започнах с четенето, и общо взето се оказах права.

Все пак си мислех, че това ще е ведро четиво, което с чувство за хумор ще обрисува типични любопитни случки от семейния живот на автора. И наистина – отделните глави описват подобни ситуации, но хуморът не винаги е особено силен. На моменти дори бракът на героите в книгата заприличва на карикатура, някак обезформен от прекомерно вложената ирония.

Предполагам, че този датски писател има и по-смешни книги, предвид че е написал общо над 160. Някои от тях са печелили награди, не знам дали „Да живее майката!“ е сред тях.

Иначе целта на книгата вероятно е да представи типичната женена от дълго време двойка, живееща в 80-те години на миналия век. Те отдавна са се разделили с романтичните чувства и подхождат към всекидневието по-скоро прагматично. Твърдят, че са привързани един към друг, но си погаждат дребни номерца, прибягват до сарказъм, ненужни лъжи и изопачаване на недостатъците на другия.

Мъжът е категоричен, че някога е бил нежен с половинката си, защото „всеки мъж през известен период от своя живот трябва да се принизява до такива безсмислици (писането на любовни писма), ако иска да хване жена, която да му сервира яденето, да му оправя леглото и да му кърпи чорапите.“ Жената пък е вятърничава домакиня, която се вълнува най-силно от Барбадос, палто от норки и даването на поток от досадни житейски напътствия.

Е, реално погледнато, по принцип и мъжете, и жените всъщност искат да им е уютно и да се чувстват глезени, обгрижвани и зачитани. Просто осмиването на колективните им образи в „Да живее майката!“ според мен не е докрай сполучливо.