Деца говорят за времето отпреди да се родят

Още в предговора на „Спомени от Рая“ водещият автор на книгата Уейн Дайър заявява следното: „Днес има богата литература със сериозни научни доказателства за минали животи и за присъствието на ангели сред нас“. За съжаление, заради това подвеждащо и абсурдно твърдение, от тук нататък всеки ред четях с огромно предубеждение и недоверие. Което е много жалко, защото наистина ми се струва напълно удобно и подходящо да се вярва в прераждането, безсмъртието на душата и способността за повторно свързване с напусналите ни близки хора.

Освен това идеята, че децата участват в избора на бъдещите се родители крие страхотен чар и романтика. Също е много успокояващо да знаеш, че интуицията, особено тази на малките деца, може да те предпази от грозяща те опасност.

Книгата е съставена почти изцяло от разкази на родители или роднини на деца, които на невръстна възраст са разказвали са преживяванията си преди своето раждане. Някои от тях си спомнят предишните си родители, други са общували с починали баба или дядо, трети са способни да предскажат бъдещата поява на бебе в семейството.

Лошото е, че патосът в „Спомени от Рая“ и твърденията за „сериозни научни доказателства“ за сфера, до която науката все още не успява да се доближи, значително олекоти посланията на събраните текстове. Присъствието на поне малка доза критичност, опит за анализ или разнообразяване на доста еднаквите разкази на уж хора от целия свят биха направили голяма услуга на Уейн Дайър и помощничката за съставянето на тази творба Дий Гарнс.

Трябва да призная обаче, че всъщност двамата нямат особена нужда да полагат допълнителни усилия, за да привлекат аудитория. Убеждаването на читателите в една или друга идея може и да е трудна задача, но сякаш всеки разговор по темата сам по себе си е обречен на пазарен успех, защото всеки един от нас има надежди за съществуването на нещо отвъд видимия ни свят. И докато има кой да ни разказва за това нещо, е много вероятно да продължаваме да слушаме.

Харесай във Facebook