Екзотика и тайнственост във „Вила Пасифика“
Капка Касабова е автор, с когото отдавна исках да се запозная, след като преди години срещнах самата нея по време на кратка вечеря с обща компания в Созопол. Срещата ни ми направи силно впечатление, защото Капка, която не живее в България от малка и е пропътувала половината свят, изглеждаше едновременно екзотична и обикновена личност. Освен това сподели история от личния си живот, която някак се доближи до нещо изживяно от мен самата, и ми си прииска да я опозная по-добре.
И ето, че „Вила Пасифика“ ми помогна в това начинание. На първо място стилът на писане на Капка ме очарова, защото е непретенциозен, но в същото време елегантен и премислен. Трябва да се има предвид, че книгата е написана на английски и впоследствие преведена на различни езици, сред които и български, така че голям принос за възприемането на този български автор (или поне автор от български произход) има и преводачът. В този смисъл изборът на думи не биваше да бъде определящ за впечатлението ми от Капка Касабова, но пък свързаността помежду им и потокът на речта наредиха книгата сред една от любимите ми за отминалата 2017 година.
„Вила Пасифика“ разказва за пътешествието на женена двойка в южноамериканска страна. На някакъв етап от обиколката си те отсядат в затънтено бунгало, част от отдалечено от цивилизацията място за настаняване, където срещат и други чуждестранни туристи. И тук започват да преоткриват себе си, отношенията помежду си и възприемането на света като цяло.
Честно казано, финалът на книгата малко ме разочарова, защото не очаквах да бъде толкова фантастичен и метафоричен. По някакъв начин ми напомни усещането, което имах, завършвайки „Парфюмът. Историята на един убиец“. Може би изненадващ е по-точна дума или просто имах различни очаквания, преминавайки през първите няколко страници на „Вила Пасифика“.
Като цяло обаче послевкусът от този първи за мен роман на Капка е приятен и най-вероятно скоро ще прочета и други нейни книги. На няколко пъти из книжарниците разлиствам една, посветена на тангото, но засега сякаш не ми се иска да чета точно нея. Знам, че авторката има и творби, обвързани с действителността в България, и съм планирала първо да се сдобия с тях. Ако се случи, отново ще пиша тук.
Впрочем блогът е чисто нов и това е първата ми публикация в него. Надявам се да ми доставя удоволствие и да ме мотивира да отделям повече време за четене, защото в последните месеци това се случваше по-рядко.
