Екзотика и тайнственост във „Вила Пасифика“

Your ads will be inserted here by

Easy Chitika.

Please go to the plugin admin page to set up your ad code.

Капка Касабова е автор, с когото отдавна исках да се запозная, след като преди години срещнах самата нея по време на кратка вечеря с обща компания в Созопол. Срещата ни ми направи силно впечатление, защото Капка, която не живее в България от малка и е пропътувала половината свят, изглеждаше едновременно екзотична и обикновена личност. Освен това сподели история от личния си живот, която някак се доближи до нещо изживяно от мен самата, и ми си прииска да я опозная по-добре.

И ето, че „Вила Пасифика“ ми помогна в това начинание. На първо място стилът на писане на Капка ме очарова, защото е непретенциозен, но в същото време елегантен и премислен. Трябва да се има предвид, че книгата е написана на английски и впоследствие преведена на различни езици, сред които и български, така че голям принос за възприемането на този български автор (или поне автор от български произход) има и преводачът. В този смисъл изборът на думи не биваше да бъде определящ за впечатлението ми от Капка Касабова, но пък свързаността помежду им и потокът на речта наредиха книгата сред една от любимите ми за отминалата 2017 година.

Your ads will be inserted here by

Easy Chitika.

Please go to the plugin admin page to set up your ad code.

„Вила Пасифика“ разказва за пътешествието на женена двойка в южноамериканска страна. На някакъв етап от обиколката си те отсядат в затънтено бунгало, част от отдалечено от цивилизацията място за настаняване, където срещат и други чуждестранни туристи. И тук започват да преоткриват себе си, отношенията помежду си и възприемането на света като цяло.

Честно казано, финалът на книгата малко ме разочарова, защото не очаквах да бъде толкова фантастичен и метафоричен. По някакъв начин ми напомни усещането, което имах, завършвайки „Парфюмът. Историята на един убиец“. Може би изненадващ е по-точна дума или просто имах различни очаквания, преминавайки през първите няколко страници на „Вила Пасифика“.

Като цяло обаче послевкусът от този първи за мен роман на Капка е приятен и най-вероятно скоро ще прочета и други нейни книги. На няколко пъти из книжарниците разлиствам една, посветена на тангото, но засега сякаш не ми се иска да чета точно нея. Знам, че авторката има и творби, обвързани с действителността в България, и съм планирала първо да се сдобия с тях. Ако се случи, отново ще пиша тук.

Впрочем блогът е чисто нов и това е първата ми публикация в него. Надявам се да ми доставя удоволствие и да ме мотивира да отделям повече време за четене, защото в последните месеци това се случваше по-рядко.

Your ads will be inserted here by

Easy Chitika.

Please go to the plugin admin page to set up your ad code.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *