„Елегантността на таралежа“ и светлото кадифе на лимона

„Светлото кадифе на лимона“ е сред изящните фрази, използвани във френския роман „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери, при описанието на красив натюрморт, окачен в дома на един от героите. Тази фраза ми се струва най-доближаваща се до същността на книгата като цяло. Усещането, което тя ти дава, е за нещо тръпчиво, тъжно, необятно, но също и нежно, истинско и изпълнено с надежда.

Действието в това изключително популярно във Франция произведение се развива през погледа и душата на две героини. Те, изглежда, са безкрайно различни една от друга. Едната е 54-годишната скромно живееща портиерка Рьоне, а втората – 12-годишната Палома от богато семейство, която планира да се самоубие на 13-тия си рожден ден.

В действителност двете са еднакво отдалечени от фалша и лицемерието на заобикалящия ги свят и са си изградили свои собствени вселени, в които се потапят, търсейки вдъхновение и прозрение. И в крайна сметка истинските близост и любов, които всъщност рядко се срещат в реалността, която наблюдават.

Интересното при Рьоне е, че, макар и обикновена и дори невзрачна портиерка, тя е изтънчен ценител на изкуството. Самоука и безразлична към мнението на повечето хора, дамата редовно изучава взети от библиотеката художествени и философски произведения, слуша класическа музика и се възхищава на холандските художници. Тези си вкусове Рьоне умело прикрива от богаташите в сградата, в която работи, за да не бъде заподозряна в претенциозност.

По същия начин Палома крие плановете си да сложи край на живота си, като тези намерения всъщност са породени от отчаянието, че самата тя скоро може да почне да води безсмисленото съществуване, в което обвинява своите родители и по-голямата си сестра.

И при двете героини ще настъпят изненадващи промени. И двете ще открият това, което са търсили, но ще бъде заплатена висока цена.

Книгата е много силна и емоционална. Пълна е с препратки към различни произведения на изкуството, като в повечето случаи завръщането към сюжета е плавно и приятно. В началото може да ви се стори леко агресивна или чудновата, но впоследствие ще се уверите в елегантността на бодливата проза на Мюриел Барбери.

Харесай във Facebook

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *