Ерих Кестнер за пораснали деца
„Двойната Лотхен“, „Антон и Точица“, „Емил и детективите“ на Ерих Кестнер са все книги, които няма да сбъркате да препрочетете и във вече недетска възраст. Разкошно разказани, със заплетена интрига, динамични диалози и прекрасно чувство за хумор.
Точно на такива неща човек очаква да се наслади, когато се захване и с творбите на същия автор за възрастни. И очакванията общо взето се сбъдват. По-специално аз наскоро прочетох двата кратки романа „Презграничното пътуване“ и „Изчезналата миниатюра“.
Честно казано, макар и персонажите и темите да са като от книги за големи, сякаш все пак отново става дума за детска литература. В най-добрия смисъл на думата – изпълнени са с обрати и приключения, смешни моменти и позитивизъм.
В „Презграничното пътуване“ млад господин прескача всеки ден с влака от Германия до Австрия и обратно, за да присъства на Залцбургските тържества в края на лятото на 1937 г. Тъй като по това време има строги ограничения за пренос на валута през границата, нашият герой, който е свикнал да живее в разкош, бързо-бързо изхарчва полагащата му се сума и започва да разчита на милостта на своя живеещ в Австрия приятел, дори когато иска да изпие чаша кафе.
Това препятствие обаче по никакъв начин не го притеснява до момента, в който не се влюбва, естествено в най-прекрасното и забавно момиче и, отново естествено, възникват и допълнителни пречки пред любовта им в лицето на бащата на избраницата. Историята малко прилича на молиерова комедия, но с германски персонажи.
„Изчезналата миниатюра“ (с лиричното подзаглавие „или Приключенията на един чувствителен месар“) пък е очарователна криминална история с множество обрати. На колоритните и уж обикновени герои в романа се случват необичайни неща, а градските пейзажи са описани толкова живописно и непринудено, че оставят впечатлението не за книга, а за филм.
Двата романа, събрани в едно в изданието от 1984 г., което по стечение на обстоятелствата попадна у мен преди време, са идеални за отпускане и почивка, когато сте настроени за леки теми, овкусени на моменти с доза наивност, но и с много усмивки.
Харесай във Facebook
