Животът от нещата
„Животът от нещата“ на Красимира Хаджииванова представлява една чудесна колективна автобиографична справка, отразяваща нашия (на всичките ни връстници, колеги, приятели и съседи) опит от живота точно по това време на точно това място.
Ако сте склонни да ви хваща яд, че по улиците и плажовете се разхождат хора, които кряскат яростно на децата си, които артистично запълват шахтите с кисели краставички или оборудват учрежденията с тетрадки и максимум с по някой и друг телбод, този сборник с кратки разкази светкавично ще внесе утеха и ще овладее възмущението ви. Той първо ще ви накара да се усмихнете, после да захихикате, а нищо чудно и след време да започнете да се смеете на висок глас.
Околните ще ви питат какво четете, но вие учтиво ще ги молите да изчакат, докато стигнете до края, и едва след това ще ги осведомявате, че сте попаднали на писанията на някакво изключително забавно същество, което може би ви познава, защото на моменти учудващо добре описва сякаш собствения ви живот.
Отгоре на всичко въпросната Хаджииванова, или просто Краси, конкренто мен наистина ме познава. Аз нея също. Не се бяхме виждали от известно време, но наскоро поправихме тази грешка и мога да се похваля с автограф на моето си издание от току-що излязлата й книга. И знаете ли още какво – дори присъствам в един от текстовете й (но няма да разкривам повече подробности!).
Който е следил изявите на Краси в интернет през последните години, може би е срещал и преди някои от публикуваните в „Животът от нещата“ текстове. Други са нови и лично аз ги прочетох за първи път.
Не мога да определя кои ми допадат повече – и по-новите, и по-старите са от онзи тип произведения, които, като мине малко време, ги препрочиташ и отново ти става едно такова… хем сантиментално, хем весело, хем тъжно, хем приповдигнато. И в някакъв момент си казваш „еми това е положението, такива сме си и тука е така, баш си е есенцията на живота на фона на заобикалящите ни разнородни в своята своеобразност абсурдни и прелестни неща“.
Харесай във Facebook
