Има ад и мъка – и в мъката любов!
Най-сетне, под заплахата на коронавируса и увеличеното време у дома, успях да завърша двете части от, според мене, едно от най-ценните свидетелства за живота, културата и историята на България в началото на 20 век – „Романът на Яворов“ от Михаил Кремен. Да, този обемен труд, с който за първи път се запознах преди повече от 15 години, е не само биография на Пейо Яворов, но и разказ за случващото се у нас в годините преди Първата световна война.
Това е епоха, белязана от романтични търсения, амбиция за културно и нравствено развитие, желание за преодоляване на последиците от турското робство и догонване на останалите европейски държави. На този фон създава своите произведения поетът и драматург Пейо Крачолов, получил своя псевдоним Яворов от един от основоположниците на кръга „Мисъл“ Пенчо Славейков. На този фон се развиват и трагедиите в живота на прочутия български автор.
А че Яворов е признат и обичан от публиката още приживе е неоспоримо, но сякаш славата му се увеличава след неговата смърт и заради обстоятелствата около нея. Във всеки случай за тези обстоятелства се говори години след случилото се (а и до ден-днешен). Aз самата за първи път чух за тях от моята софийска баба, която като малка е живеела в Чирпан. Това е родното място на Яворов, а неговият по-малък брат е дружал с бащата на баба ми.
Естествено впоследствие, при разискванията в училище на едни от най-красивите любовни стихотворения в нашата литература, научих подробности и за връзката на Яворов с невръстната Мина Тодорова. Но тя, наричана от поета „дете“ и „ангел“, е уравновесена и светла личност въпреки своите вечни колебания по отношение на любимия мъж.
За сметка на това буйната и смятана за ексцентрична Лора Каравелова тласка Пейо към гибелта. Или, както самият той пише в писмо до Софийския окръжен съд, в което се опитва да се защити от обвиненията, че е убил жена си: „Нейната любов бе едно много сложно и тъмно чувство, което неминуемо водеше към смъртта; друго удовлетворение то не можеше да намери! И сега, като ми препрочитат нейните писма, като се мъча да си припомня онова, което е било, пред мен постепенно се открива най-голямата истина за станалата случка (самоубийството на Лора и изстрелът, с който Яворов се опитва да я последва, но от който вместо това губи зрението си). Нашите съдби бяха решени в деня, когато си подадохме ръка!“.
Една от основните цели, които си поставя Михаил Кремен с „Романът на Яворов“, е да изчисти завинаги името на Пейо, с когото дълго време са близки приятели. Кремен представя обективен образ на поета още от времето, в което се влюбва в двете хубави очи на Мина, до краткия му семеен живот с Лора. В книгата можем да видим както качествата на твореца и човека Яворов, така и неговите недостатъци. Но най-вече – безспорните доказателства, че той не е посегнал на жена си.
Книгата на Михаил Кремен е още по-достоверна и заради неговото лично участие в яворовата трагедия. Именно неговата първа съпруга Дора Конова със своето кокетничене и преследване на поета става повод за поредната и последна сцена на ревност от страна на Лора. Дали и доколко съмненията й в Яворов са били основателни не става напълно ясно, още повече че самата Конова твърди, че е имала планове с него да избягат заедно.
Каквато и да е истината по този въпрос, е безспорно, че Пейо Яворов притежава невероятна харизма, както творческа, така и в личен план. Произлизащ от скромен провинциален дом, успява да покори с лекота сърцата на две от най-заможните и аристократични дами по онова време в България, като едновременно с това пленява и огромна аудитория със своите революционни, социални и любовни стихотворения. Двете му пиеси, въпреки критиките, които събират при представянето си, също доказват във времето своята стойност. Можем само да гадаем по какви други творчески пътища би поел той, ако не беше прекъснал живота си със своя втори и успешен опит за самоубийство. От любов.
*Заглавието е кратък цитат от яворовото стихотворение „На Лора“
Харесай във Facebook
