Имейлът като лекарство против северния вятър

Тя е Еми, той е Лео. Запознават се напълно случайно в интернет след един погрешно адресиран имейл. При малко по-различни обстоятелства в живота им те биха могли изобщо да не продължат комуникацията помежду си, но се случва така, че започват да обменят електронни писма.

Постепенно се опознават, стават си интересни един на друг, пристрастяват се към възможността да споделят мислите и преживяванията си. Представят си какво ли ще е да се срещнат, да се докоснат. Проблемът е, че тя е омъжена, а той тъкмо излиза от трудна и продължителна връзка.

Това са основните персонажи в книгата „Лекарство против северния вятър“ на австрийския писател Даниел Глатауер. Творбата е изцяло изградена върху електронните писма, разменяни между Еми и Лео, като не съдържа и грам традиционно повествование. Предаването на събитията единствено под тази форма в някои случаи със сигурност е представлявало предизвикателство, но мисля, че Глатауер се е справил достатъчно добре.

Романът е кратък, увлича и се чете бързо. Освен че разказва мила любовна история с непредсказуем край, „Лекарство против северния вятър“ също така ни прави съпричастни с поредната ситуация, така често срещана и в реалния живот, в която сме обградени от уж близки хора, но не успяваме да сме докрай открити с никого. Никой не може да „ни излекува“ от страховете ни и затова сме склонни да търсим нетрадиционни решения, включително и в анонимността на виртуалната комуникация.

Също както Лео спасява Еми от самата нея, когато навън задуха северният вятър, засилващ нейните тревожност и уязвимост.

Как ще завърши романсът между Еми и Лео не е съвсем ясно, но за заинтересованите бързам да поясня, че тази творба си има и продължение, което все още не съм намерила. Заглавието на книгата е „Седмата вълна“ и се надявам да успея да прочета и нея в бъдеще.

Харесай във Facebook