Историята на Мишел Обама
Спомням си огромното въодушевление, когато в края на 2008 г. американците избраха първия си цветнокож президент в лицето на Барак Обама. Тогава не знаех кой знае какво за него, освен че ще му е доста трудно предвид, че пое управлението на една сринала се икономически държава след рухването на Lehman Brothers, довело до световна финансова криза.
Изключително лош късмет за този човек, който по време на повечето си публични изяви изглеждаше добронамерен, дружелюбен и дори вдъхновяващ. Съпругата му Мишел пък беше неотлъчно до него и, за разлика от отношенията между Мелания и Доналд Тръмп, подкрепата й изглежда беше движена не само от политически съображения, но и от искрена привързаност.
Какво постигна и какво не успя да свърши Барак Обама като президент заема известен дял от автобиографията на Мишел Обама „Моята история“. По-голямата част от съдържанието обаче е посветено не на политически анализи, а на събитията в живота на първата дама – от нейното детство в непрестижен квартал на Чикаго до преместването й в Белия дом и всекидневието там.
Книгата затвърди мнението ми, че Барак Обама не е нагла и претенциозна персона, с каквито често е пълен политическият свят, както и че ентусиазмът при избирането му е бил основателен, най-малкото защото представлява исторически момент в развитието на гражданските права и свободи в Америка. Освен това „Моята история“ предоставя любопитни подробности за семейния живот на Обама, за привилегиите и лукса, осигурявани от президентския пост, както и за усилията по организирането на една грандиозна предизборна кампания.
Мишел разказва за желанието си да бъде различна от своите предшественички в Белия дом не само заради цвета на кожата си, а и благодарение на каузите, с които се заема. Сред тях е и прословутата инициатива за по-здравословно хранене в училищата, която срещна огромна съпротива от страна на хранителните компании и доставчици и която впоследствие, по време на управлението на Тръмп, беше отменена.
В „Моята история“ съпругата на Барак си позволява да говори за себе си и просто като за жена, която има своите колебания относно външния си вид, любовните си отношения, възпитанието на децата. Споделя за чисто личните трудности, които е преодоляла, дори и за някои недостатъци на своята половинка.
Каквото и мнение да има човек за политиката на Обама, книгата е интересна и заслужава внимание. Написана е просто и непретенциозно и създава впечатлението, че и авторката, и нейният съпруг, без значение от своите кариерни постижения или провали, са умерени, възпитани и често забавни хора. На този фон за мене все още буди недоумение резкият личностен обрат, настъпил в Белия дом с изборите в края на 2016 г.
Харесай във Facebook
