Какви ли тайни крият мъртвите води в суровата английска провинция…

Дълго време отлагах прочитането на романа „Мъртви води“ на британския писател Саймън Бекет, защото още от първите няколко страници става ясно, че главният герой е университетски преподавател и съдебен антрополог. А във втората си роля той често помага на полицията при разследването на убийства и прилага познанията си за това колко време е нужно на един труп да се разложи, с каква скорост мършоядите се хранят с мъртвото тяло и подобни факти, които биват описани надълго и нашироко, преди да започне същинската история в книгата.

Ако обаче човек прояви упорство и преодолее тези тягостни мъртвешки подробности, сюжетът ще успее да го пренесе в една блатиста и сурово красива местност в английската провинция, където сред морските вълни и песъчливите естуари малко по малко се разплита една отдавна заплетена драма. Главният герой доктор Хънтър ще излезе от ограниченията на попрището „изследовател на трупове“ и ще се превърне в същински детектив, който дори успява да започне флирт със сестрата на изчезнала преди месеци красавица.

Изглежда, че „Мъртви води“ е част от поредица с основен персонаж Хънтър, но романът само е маркиран с предшестващата и последващата история, като се съсредоточава върху случващото се тук и сега с решителния, когато е необходимо, но и леко неуверен в любовните дела антрополог. Историята не се развива особено бързо, но според мен реалистичните описания на характерите и местността са предостатъчна компенсация за това.

Като цяло „Мъртви води“ се оказа приятна изненада и, колкото повече напредва романът, толкова повече неочаквани обрати поддържат интереса на читателя. Типично по британски, не всички сюжетни линии завършват удовлетворяващо според очакванията ни за щастлив или справедлив край, но има и доза постигнато възмездие. Все пак закъде сме без него, когато става дума за напрегната криминална история?

Харесай във Facebook