Капчици вдъхновение из безкрайната аналитичност на „Бягащата с вълци“
„Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес се самоопределя с помпозен надпис на корицата си като „Библия за жени“. Когато някой дава толкова сериозна заявка за своето съдържание, обикновено подхождам с леко недоверие. В същото време редица мои познати ми бяха препоръчали тази книга, така че започнах да я чета със смесени чувства.
Преди да навлизам в детайли, само ще посоча, че се захванах с нея миналия август. Днес е девети юни.
„Бягащата с вълци“ представлява сборник от приказки с главни героини жени. Някои от приказките са известни в България, други не чак толкова. Във всяка една приказка на момичетата им се случват неприятни неща, от които те обикновено съумяват да се възстановят и да излязат от ситуациите по-силни и съзрели.
Отделните приказки са разказани на по няколко страници всяка.
След всяка история обаче започва наистина продължителен и обстоен анализ на прочетеното. На толкова детайлни разсъждения с разнообразни културни, религиозни и митологични препратки би завидял и най-закоравелият литературовед от всеки един университет по света. Друг е въпросът, че част от импровизациите по темите залитат в твърде отдалечени посоки от същината на конкретните приказки.
Отгоре на всичко авторката е действащ психоаналитик и в тази каша от интерпретации изсипва и солидно количество професионални термини. Благодарение на тях четенето на „Бягащата с вълци“ на места става още по-досадно.
Все пак идеята на книгата е интересна. В древните истории, които поколенията си предават едно на друго, вероятно наистина се крие някаква изконна мъдрост за нашите същност, инстинкти и житейски роли. Сред многото изписани страници от Клариса Пинкола Естес със сигурност намерих примери, изводи и провокации, заради които дълго отлаганото дочитане на „Бягащата с вълци“ в последна сметка се случи.
Струва ми се обаче важно да подчертая и мнението си, че, когато наистина имаме нужда от отправна точка, подкрепа и мотивация за справяне със сериозни проблеми, произведения от типа на „Бягащата с вълци“ не са най-добрата идея. Осланянето на магическите сили на „Древната жена“, Интуицията и мъдрата ни невинност в континуума според мене не е довела никого… не до нищо добро, а просто до нищо кой знае какво.
