Кой не иска да бъде директор…

Your ads will be inserted here by

Easy Chitika.

Please go to the plugin admin page to set up your ad code.

„Главен изпълнителен директор“ на Светозара Давидкова прочетох за ден и половина. Романът проследява пътя на Александър Байлов, чието детство е минало в оскъдица, но, воден от силна амбиция, той успява да постигне солидна кариера и в крайна сметка да заеме висок пост в английска международна компания. В същото време състоянието на личния му живот е плачевно, а, когато осъзнава, че постигнатото в бизнеса наистина няма особено значение, Байлов се срива психически.

Истории като тази разбира се има много. В този смисъл книгата, която е финалист в състезанието за дебютен роман „Ръкописът“ на БНТ през 2015 г., не се отличава с особено оригинален сюжет. Въпреки това текстът, който на места си има своите грапавини, прекалена схематичност и лека тромавост, ми беше интересен, най-вече заради женския образ в него.

Your ads will be inserted here by

Easy Chitika.

Please go to the plugin admin page to set up your ad code.

Става въпрос за Таня – служителка в българския офис на английската компания. Момичето е младо, амбициозно и готово да пожертва собствените си интереси, хобита и страсти в името на развитието на фирмата. Като цяло този образ ми се струва най-пълнокръвният и автентичен в целия роман, поради което предполагам, че е изграден на лични преживявания на авторката. В този смисъл може би книгата щеше да е още по-убедителна, ако главната героиня беше именно Таня.

Иначе действието се развива бързо, диалозите преобладават и не е никак трудно „Главен изпълнителен директор“ да бъде прочетена на един дъх. Не знам дали Светозара Давидкова е продължила да пише след 2015-та и, ако е, би ми било интересно да прочета и други нейни текстове.

Харесай във Facebook

Your ads will be inserted here by

Easy Chitika.

Please go to the plugin admin page to set up your ad code.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *