„Моторът на смъртта“ и други скучни хорър разкази

Днес попаднах на сборник с български хорър разкази. Беше сред препоръчаните книги в Читанка и реших да хвърля едно око. Книгата се казва „Хоро от гарвани“, а авторът е Бранимир Събев.

След като прочетох първия разказ, озаглавен „Моторът на смъртта“, бях убедена, че няма да продължа нататък. Направен е опит текстът да звучи като класически представител на американския хорър жанр, но не мисля, че целта е постигната. Да, героите са американци, носят американски имена, пият в американски бар и изказът им е на простовати американци от затънтени малки селища – представете си средностатистически второстепенен злодей от роман на Стивън Кинг. Но, първо, те в никакъв случай не са достоверни, особено ако читателят започва да чете със знанието за националността на автора, и, второ, са толкова глуповати в реакциите си на моменти, че за да бъде достигнато такова ниво на нисък интелект, би било необходимо персонажът да бъде предварително разгърнат и убедително представен като деградиращ.

По-конкретно имам предвид младежa, който е герой на разказаната история в историята. Въпросният мъж си купува мотор, който систематично убива собствениците си (но това в случая не е важно), и в първия ден, в който тръгва на път с него, изведнъж остава без бензин, въпреки че резервоарът е бил напълнен догоре. Никой не иска да му помогне и да го закара. Коства му много усилия да се прибере у дома. На следващия ден отново тръгва със същия мотор – без да зареди. Защо? Защото резервоарът по вълшебен начин отново се е напълнил догоре през нощта, което е приемливо за жанра, но героят не забелязва тази странност. Като че ли напълно е забравил премеждията си от предишния ден и спокойно потегля без никакви тревоги или чудения.

Развръзката е точно такава, каквато се е очаквало. И разказът свършва. Няма неочакван край, никаква препратка към каквото и да е (или поне аз не съм я усетила, възможно е да ми липсват познания за нещо, към което е реферирано), нищо. И си казах: „Е, това не беше никак интересно“.

Но се заинатих и преминах към следващите разкази.

Те също са изградени на принципа история в историята и героите са американци. Започнах да предполагам, че това се счита за класическа схема в този тип литература и че ако върколакът е от странджанско село и се казва Иван, не би било толкова ужасяващ като Чарли от Клатърбък, Охайо.

В случай че очакванията към хорър разказите са просто да бъдат презентирани страшилища като такива сами по себе си, а не вплетени в някаква интрига, може би Бранимир Събев се е справил добре. Признавам си, че не чета често подобни текстове и, доколкото съм чела преди, те са били на представители на майсторите на романи на ужасите.

Научих, че все пак „Хоро от гарвани“ е първа книга на автора и предполагам, че с времето се е развил. Не съм сигурна, че ще му стана почитателка, но пък той вероятно си има достатъчно, щом е продължил да пише.