Насилие, бурни страсти и невинност в „Монахинята“

Злобата, насилието и неконтролируемата страст не са сред очакваните присъствия в един манастир, но „Монахинята“ на френския писател от XVIII век Дени Дидро ни показва тъкмо обратното и напълно разобличава тази религиозна институция. Що се отнася до невинността и искрената вяра в Бога, оказва се, тях притежава именно девойката, която най-малко от всички иска да бъде монахиня и полага неимоверни усилия да се измъкне от наложения й живот в изолация.

Романът разказва историята на необикновено красивата, грациозна и добродетелна Сюзан, която е зачената в грях, при изневяра на майка й, и поради тази причина отношението към нея в семейството е напълно различно от това спрямо двете й сестри. Докато те, далеч по-непривлекателни и скучни създания, са омъжени успешно, или както се изразява авторът – „настанени“ от родителите си, то нашата героиня е изпратена в манастир.

Първоначално Сюзан категорично отказва да даде обет, но след неподозирани за възможни мъчения, психологически и физически тормоз, в крайна сметка тя прекарва години наред затворена сред останалите монахини. И макар да е преследвана от едни, и греховно обожавана от други измежду тях (една от игуменките, които среща по пътя си, упорито се опитва да я вкара в леглото си), младата жена запазва невинността си.

„Монахинята“ има две филмови адаптации – от 1966 и 2013 г. Въпреки наглед неактуалната си тематика, романът отразява общовалидни нюанси на човешкото поведение и ме заинтригува достатъчно, за да поискам да изгледам и поне една от кино версиите.

Харесай във Facebook

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *