„Нещо във водата“ – тайната, която променя живота на едно младо семейство
Обещаващ книжен дебют за актрисата Катрин Стедман
„Зашеметяваш трилър, който ме грабва от първата страница. Невероятен съспенс, просто идеален за големия екран.“ Става въпрос за „Нещо във водата“ на Катрин Стедман, а мнението е на Рийз Уидърспун и е отпечатано на задната корица на книгата.
Тъй като напоследък съм на вълна трилъри, точно такъв тип реклама ми беше нужна, за да ме накара да се спра на тази творба и да очаквам да е поне толкова завладяваща, колкото „Съпругата помежду ни“.
Действително, сюжетът на „Нещо във водата“ е изключително интересен. Двойка младоженци се забавляват страхотно по време на медения си месец в Бора Бора, докато не ги сполетява ненадейно събитие. Насред океана попадат на необичайна находка, което води след себе си купища последствия.
Интригата постепенно се заплита, а краят е замислен като неочакван, макар и читателят да започва да предполага след средата на романа, че е възможно нещата да се развият точно по този начин – за ужас на главната героиня.
Със сигурност една филмова адаптация би пожънала успех, дори е възможно да се окаже по-добра от книгата. Това е първа творба на британката Катрин Стедман, която по принцип е актриса, и стилът й на места е леко тромав. Най-много ме подразни, че има склонност да прекалява с ето такива изречения. Които са кратки. Умишлено кратки. За да подсилят ефекта от казаното. И да подчертават сериозността на обрата. Твърде често.
Друг минус в изданието на „Обсидиан“ е, че срещах правописни и пунктуационни грешки. Наистина не бяха много, но бях останала с впечатлението, че ерата на българските книги, издавани без намесата на коректор и редактор, вече е отминала. Иначе преводачката си е свършила работата добре, но най-очарователното в нея е съвършено изисканото й име – Надежда Розова.
Последното, разбира се, няма абсолютно нищо общо с впечатленията ми за „Нещо във водата“, просто някак ми стана приятно, че това бяха първите две думи, които прочетох, разгръщайки книгата:)
Каквито и леки забележки да имам към този роман и българското му издание, времето, прекарано с него, ми беше приятно и като цяло намирам историята, разказана от Стедман, за класическа и оригинална едновременно. Ако авторката има намерение да продължи да пише, най-вероятно ще прочета и следващите й творби.
Харесай във Facebook
