Някой в този чудноват дом е убиец…
Истинският Агата Кристи маратон, който си бях обещала след прочитането на „Докато светлините греят“, може би започна. Ето че днес завърших напрегнатия и малко зловещ роман на британската писателка „Чудноватият дом“ и, ако не бяха налични и други книжни изкушения вкъщи в момента, със сигурност щях да продължа с още някое нейно произведение. Но ако не още днес или утре, това така или иначе ще се случи в близките седмици.
Засега „Чудноватият дом“ ми донесе търсеното удовлетворение. В книгата си имаше всички класически елементи: отровен богат старец с многочленно семейство, очакващо своя дял от наследството; неговата твърде млада и подозрителна вдовица, вероятно във връзка с наетия частен учител за децата в домакинството; дрязги между двама братя, страстна любителка на драматичните изпълнения майка и още куп интересни персонажи…
Развръзката беше неочаквана, имаше си и любовна история, и подозрения, и вметнати между другото забележки за живота, които са общовалидни, независимо дали става дума за криминален роман, или собственото ни всекидневие.
И ако не е напълно ясно какво ще започна да чета след тази книга, то поне съм решила кой ще е следващият филм, който ще гледам. По „Чудноватият дом“ е направенa страхотна кино версия през 2017 г. – или поне така ми изглежда от трейлъра. Обстановката и героите се доближават изключително много до това, което си представях, докато преминавах из редовете на произведението, така че филмът си е направо задължителен.
Харесай във Facebook
