Някой шепне в мрака

„Шепнещия мъж“ на Алекс Норт е вълшебен, напрегнат, увлекателен трилър, който прочетох в първите два дни на новата година. Дам, толкова интересен, че не ми беше нужно повече време. Разбира се, трябва да се отбележи фактът, че съм леко настинала и не съм си подавала носа навън, нито съм се разсейвала със странични занимания, освен с кратки температурни дрямки.

Този британски роман разказва историята на писателя Том Кенеди, който няколко месеца след внезапната смърт на своята съпруга, се мести в малко градче заедно със седемгодишния си син Джейк. Детето е трамвирано от загубата на майка си, но у него има и нещо друго – сякаш по свръхестествен начин вижда разни неща, може би предчувства надвиснало нещастие.

А нещастие на мястото, на което Том и Джейк са се преместили, не липсва. Преди много години тук е отвличал и убивал деца престъпник, известен с прозвището Шепнещия мъж – заради това, че изричал тихи заплахи под прозореца на набелязаната жертва. А сега, въпреки че този зловещ човек отдавна се намира в затвора, някой явно е решил да продължи делото му. Изчезва малко момче, а полицията не може да се справи със случая. Може би Джейк също е в опасност.

Криминалният сюжет преповтаря множество подобни истории, но книгата все пак изпъква с това, че интригата е преплетена с нишки мистериозност и паранормалност, от една страна, и с личните проблеми на героите, от друга. Самията Алекс Норт споделя, че идеята за романа му е дошла от собствените му взаимоотношения със сина му. Имал е желание да напише текст, в който се говори за общуването между бащи и синове.

Някои от развръзките в течение на действието ми се сториха недостоверни или недобре обяснени, но като цяло недостатъците на „Шепнещия мъж“ са пренебрежимо малки на фона на наслаждението, което доставя при четене.     

Харесай във Facebook