Отвъд бездната

Поради изключително грозното оформление на корица на българското издание, което намерих, снимката към тази публикация е на едно от англоезичните издания.

„Отвъд бездната“ е сред онези романи, за които може да се каже, че без значение каква история биха разказвали, пак биха били интересни за четене – просто заради начина, по който са написани. Действително, в този случай, когато авторът е Арчибалд Кронин, няма и какво друго да се очаква.

Лични взаимоотношения, социална тематика, съдебна драма, политически коментари, престъпления от страст и искрена и чиста любов са различните елементи, които присъстват равнопоставено в тази творба.

В основата на романа е персонажът на интелигентния и чувствителен младеж Пол Матри, който случайно узнава, че баща му не е мъртъв, както са му казали, когато е бил малък. Оказва се, че вместо това Рийс Матри от 15 години се намира в затвора, където излежава присъда за убийство.

Крайно религиозната майка на Пол не е успяла да понесе позора от тази ситуация (към която се прибавя и фактът, че съпругът й й е изневерил) и е предпочела да скрие истината от сина си. Кронин допълнително подчертава така изградения образ на майката, като описва как, дори когато вече е принудена да разкрие тайната си, тя не желае да го стори, а изпраща Пол при близък до семейството, който да го направи вместо нея.

Макар и да не е прекарал много време с баща си, младежът непрестанно извиква в ума си картини от прекарани щастливи дни с него и не може да се примири, че мъжът от спомените му е бил изоставен от хората, които са го обичали. Когато се поразравя в историята от миналото, освен това открива множество детайли, които сочат, че най-вероятно Рийс Матри всъщност не е извършил престъплението, за което е бил осъден.

Перипетиите, през които преминава Пол, за да се добере до цялата истина, стават все по-рисковани с напредването на повествованието. Дали и доколко ще успеят героите да преминат „отвъд бездната“ става ясно едва в последните страници на книгата. За една от нишките на разказа дори има отворен край.

Романът е стойностен и увлекателен. Убедително представя вътрешните борби на своите персонажи, както и проблемите на съвремието на Арчибалд Кронин, които впрочем са актуални и до днес.

Харесай във Facebook