Очарователните странности на другите

„Очарователните странности на другите“ е едно, така да се каже, очарователно заглавие, което ме спечели за читател на романа на Алегзандър Маккол Смит. Главната героиня е шотландката Изабел Далхаузи, влизаща в ролята на нещо като частен детектив, с тази разлика, че извършва проучванията си не срещу заплащане, а просто защото са я помолили, а тя не умее да отказва.

Действието тече малко мудно и е накъсано от размишленията на дамата по най-разнообразни теми. Всъщност основното занимание на Изабел е издаването на списание на философска тематика, като самата тя е философ по образование. Като цяло залитанията на мисълта й са дори симпатични, но биха могли да бъдат леко намалени като количество и обхват.

Иначе интригата е интересна. На Изабел й е възложено да прецени тримата основни кандидати за директорския пост на престижно частно училище. В учебното заведение е получено анонимно писмо с твърдение, че един от желаещите да заемат позицията има мрачно минало и следователно не е добре да бъде назначен.

Докато се опитва да разбере за кого точно става дума, нашата героиня трябва да се справя и с лични проблеми. Предстои й сватба, но годеникът й е настойчиво ухажван от друга жена…

Като бонус към историята отчитам факта, че е гарнирана от любопитни подробности, свързани с живота в Шотландия и по-специално в Единбург. Имах колега от Шотландия и с абсолютна сигурност мога да твърдя, че неговият говор беше най-екзотичният английски, с който съм се сблъсквала. Не че това е пряко свързано с „Очарователните странности на другите“, но все пак през цялото време, докато четях, си представях как героите разговарят именно по този невъобразим за чужденците начин. Това, от своя страна, допълнително подсилваше усещането за тяхната лежерна чудноватост, с която, мисля, Алегзандър Маккол Смит се е опитал да ги обгърне.

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *