„Приказка“ и „Глина“ – две хитови книги, които не успях да прочета докрай

Допреди известно време рядко оставях книга недочетена. Е, явно вече съм станала по-мързелива и придирчива. Фейсбук групите усилено хвалят и „Глина“ на Виктория Бешлийска, и „Приказка“ на Стивън Кинг. Аз обаче не успях да се справя с тях и не ми се полагат повече усилия.

Всъщност и двата романа вероятно са страхотни, стига човек да е на тяхната вълна. „Глина“ е пълна с омайни изрази и прелестни метафори. Рисува картини от едновремешния български бит, които у много хора пораждат умиление. Съдържа и що-годе привлекателна история. На мене обаче тази книга ми е скучна. В момента, а и през последната година, не ми се чете за грънци, шевици и стада с овце. Прочетох повече от половината й текст и ето – днес официално казвам „стига“.

За „Приказка“ ме е яд повече. Този най-нов роман на Стивън Кинг започна увлекателно и няколко вечери беше удоволствие да напредвам в сюжета му. За нещастие, около двеста страници след своето начало книгата внезапно смени жанра и се превърна в стопроцентово фентъзи. Аз не съм любител на фентъзито, с малки изключения разбира се, и „Приказка“ не е сред тях.

Признавам, че нямам намерение да завърша прочита на тези две книги, колкото и хвалени да са те. Преди дни подхванах едно непретенциозно криминале, което заедно с всичките си несъвършенства май ще се окаже по-добро от тренди романите тези дни.