Раждане без болка?

Съществуват хора, които твърдят, че е възможно да се роди без болки. Самата аз станах майка на малко момиченце преди двайсетина дни и определено ми е трудно да си представя, че твърдението на тези хора би могло да бъде истина.

Естествено, докато бях бременна, тайничко се надявах да попадна в групата на около 0,5-те процента жени, които хич не са и усетили раждането. Или поне са имали леки и поносими болчици, колкото за постигане на по-голяма мобилизация и фокус върху идеята за правилното дишане и бързата и безпроблемна поява на бебето.

За да поддържам тази утопична представа, прочетох няколко писания по темата, сред които и книгата „Хипнораждане“ (“HypnoBirthing”) на хипнотерапевта от САЩ Мари Монган. Дамата, която е родила четири деца, уверява, че, ако по време на раждането жената се отпусне, запази спокойствие и не се страхува от болницата и медицинския персонал, ще е в състояние да изпадне в нещо като транс. Това би намалило драстично родилните болки, а самото раждане би протекло много по-бързо.

Към “HypnoBirthing” дори се предлага и диск с релаксиращи упражнения за подготовка на майката преди раждането. Целта е да се привикне към пълно отпускане на тялото, както и да се създаде навик за визуализиране на усещанията посредством различни цветове. Книгата може да се намери в Amazon, но съдържанието на диска е свободно достъпно в YouTube.

Някои от представените от Мари Монган тези звучат леко налудничаво, докато други изглеждат доста правдоподобни. Например съм съгласна, че прекаленото използване на окситоцин или липсата на достатъчно внимание към родилката биха могли да окажат сериозно негативно влияние.

От друга страна, от своя опит недоумявам как човек би могъл да изпадне в безметежен транс, докато ражда, да релаксира и да си пълни съзнанието с позитивни мисли. Поне в моята глава (с уточнението, че не съм се страхувала нито от болницата, нито от персонала или нещо друго в обстановката) нямаше място за каквито и да е мисли, различни от „Много ме боли“. Вижда ми се невероятно в този момент някой да си уплътнява времето с визуализация на цветове или с представи за красиви пейзажи. Но – хора всякакви, аз по принцип си падам малко негативна.

Хубавото е, че в някакъв момент силната болка спира и си тръгвате от болницата с още едно човече. Моето в момента си лежи в легълцето, изплюва си биберона през средно четири минути и пищи сърцераздирателно, докато не го получи обратно.

Харесай във Facebook

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *