Разказът на прислужницата

Романът „Разказът на прислужницата“ бе за мен по-малко натоварващ от сериала, който е създаден по него. Изобщо не може да става дума, че някой от тях не ми е харесал, напротив. Просто създават тягостно усещане, с което трудно се справям в някои от по-лошите си дни.

Предимството на телевизионната продукция е, че съдържа редица наистина много красиво заснети сцени. Книгата пък ми изгради по-изящен и грациозен образ на главната героиня.

Не ми се пише много за „Разказът на прислужницата“ обаче. За да отбележа, че съм прочела тази творба на Маргарет Атууд, ще използвам анотацията по-долу, която намерих на страницата на Хеликон:

„Фредова е прислужница в република Галаад. Тя е една от малкото жени, които все още притежават репродуктивни функции. Раждаемостта рязко е спаднала и плодовитостта на жените е рядък дар от Бог, който трябва да бъде контролиран разумно. Това предопределя съдбата на Фредова. Нейната работа е да служи на заможни семейства, като им предостави тялото си. Фредова е прислужница, а това е нейният разказ.

Разказ как веднъж месечно трябва да легне по гръб и да позволи на Командира да проникне в нея, докато съпругата му държи ръцете й.

Разказ как понякога вечер си припомня живота преди, когато е живяла щастливо със съпруга и дъщеря си.

Разказ как е разполагала със собствени пари, достъп до информация, работа, лично пространство.

Разказ как е разполагала със свободата си, преди да стане всичко това.

Това е разказът на Фредова за едно общество, което е сурово, тиранично и фанатично до пълна слепота. Но Фредова няма да ви каже кога се е случило това. Може да е било преди сто години, възможно е да се случи след хилядолетия. Но е възможно и да се случва сега“.

Харесай във Facebook