„Рафаел“ – Парфюмен полъх от едни не толкова далечни времена в столицата на България

Това е история, която си заслужава да бъде изслушана. „Рафаел“ на Леа Коен ни връща към събитията в България през първата година на миналия век и по-конкретно към съдбата на едно еврейско семейство, управляващо фабрика за сапуни и луксозна дамска козметика в София.

Книгата е разделена на две части. В първата историята се развива пред погледа на главния герой – чаровният, галантен и харизматичен Рафаел, а втората представлява изповедта на една от неговите братовчедки и спомените й за същите събития.

Това, което за мен беше особено интересно, е, че всъщност Коен описва реални личности и събития на фона на също толкова реалния и познат софийски градски пейзаж. Сякаш трагедията, разиграла се в това семейство, се е случила с някой наш съсед, а ние просто сме гледали отстрани, без да можем да направим каквото и да е. Или пък съученичка ни е разказала интимните си тайни и сме станали съучастници в един скрит от всички останали любовен романс.

Другото, което няма как да не направи впечатление в този пореден прекрасен роман на Леа Коен, е, че почти век по-късно в България няма особена промяна в начина, по който се управляват държавата, медиите и съдебната система. Нито в склонността към краен патриотизъм, с който умело се замаскират комплекси за незначителност, завист и страх.

Признавам си, че книгата за мен започна малко мудно и смятах, че едва ли ще ми хареса чак толкова. Много скоро обаче мнението ми се промени и вече нямах търпение да се върна от работа, за да продължа с четенето. Също така втората, или както я наричам мислено, женската част на романа много по-детайлно се спира върху образа на главния герой и на практика се изчита на един дъх. Всъщност, може би „детайлно“ не е точната дума, а описанието е по-емоционално и завладяващо, докато в първата част и Рафаел, и случващото се с него и семейството му са представени по-сдържано и обективно.

Като цяло, макар и фокусирана върху един шумно отразяван съдебен процес, книгата прилича на нежен градски акварел, в който откриваме централни софийски улички, рокли от френска дантела, луксозни германски автомобили и жажда за живот, страст и красота.

Както казах в началото, тази история, разказана пред Леа Коен от братовчедката на Рафаел, си заслужава да бъде изслушана. Поне за да ни напомни, че личните ни светове на сравнително спокойствие и уреденост, могат много лесно и без видими за нас причини да бъдат сринати до основи. И може би колективната памет за случилото се някога би ограничила поне малко повтаряемостта на подобни събития в бъдеще.

Харесай във Facebook