Романтика, зародила се в трамвая

Всяка сутрин Джакомо се качва в трамвая, а погледът му търси сред пътуващите нея – момичето, което се качва преди неговата спирка и което слиза две спирки преди неговата. Той е притеглен от тази непозната жена, която понякога дори му се усмихва, но така и не се запознават.

Докато един ден, когато отдавна вече се е превърнала в непостижим блян, тя го заговаря. Кани го на кафе и му съобщава общо взето две неща – името си, Микела, както и че й предстои да напусне Италия, за да се премести в Ню Йорк.

Така, едва започнала, тази любовна история е напът да приключи. Освен ако донжуанът Джакомо не предприеме нещо драстично и не се осмели да последва Микела.

Това е началото на историята в „Още един ден“ на италианския писател Фабио Воло. Развитието на интригата за мене се оказа като че ли по-малко интересна от нейната завръзка и то – не толкова заради клишираните описания на романтични срещи, колкото заради леко претензиоцните философски разсъждения върху взаимоотношенията между мъжа и жената по принцип.

Все пак „Още един ден“ е приятен любовен роман. Отличитеното при него е, че действието се случва през очите на мъжа, който от време на време изпада в прекалено натуралистични описания на своето всекидневие. Но пък има и нещо симпатично в Джакомо, който наред със своите слабости, проявява и приятна сантименталност.

Харесай във Facebook