Седем интересни факта за четенето…

Следващите няколко факта може би не са лесно забележими за част от „четящите“, но все пак са си напълно реални:

1. По някаква причина в последните десетина години стана модерно да се чете. Това, разбира се, е нещо хубаво. Дразнещо е обаче, когато се купуват книги с приятни корици и известни заглавия на тях само за да се снимаме с новия си маникюр върху корицата. А самата книга я прочетем, я не.

2. Крещящата мода на четенето се опитва да направи от акта на четене някакво специално геройство. Като че ли вършим необикновен подвиг, сдобивайки се с книга, разтваряйки я и запознавайки се с текста в нея. Като че ли си особено надарен заради това, че ти е хрумнало да четеш, вместо да гледаш телевизия или да отидеш на кино.

Всъщност не, не си. Четенето само по себе си е един от първите признаци на грамотност, а интересът към книги от определен или повече от един жанр е просто базова проява на любопитство и стремеж към забавление, понякога и допълнително познание. Четенето не те прави специален. Тъжно, но факт.

3. Четенето на текст, обозначен като книга (без значение дали е издадена на хартиен носител, или е в електронен формат), не те издига до ниво на интелектуалец или свръхинтелигентен. Издаването на книги вече е изключително достъпно занимание. Но и преди да бъде такова, книгата е просто формат за предаване на (творческа) информация. Не е изключено, а напротив – случва се често, телевизионен сериал, кинопродукция или статия в списание да имат много по-голяма художествена стойност от дадена книга.

4. Това, че си прочел конкретна книга някога, не означава, че си експерт в нейната тематика или че познаваш из основи творчеството или гениалността на автора. Преди около 15 години прочетох „Престъпление и наказание“, „Мадам Бовари“, „Война и мир“, „Името на розата“, „Черният обелиск“, „Сто години самота“, „В търсене на изгубеното време“, „Спасителят в ръжта“, „По пътя“, „Сбогом на оръжията“ и още десетки и десетки световни класики.

В момента спомените ми са толкова откъслечни, че трудно бих назовала имената на повечето от главните герои в тези произведения или да предам смислено техните сюжети. Ето защо, ако се заговори за Хемингуей, не ми се струва релевантно да бързам да се хваля, че съм чела негови книги. Творчеството му със сигурност не е апокрифно и милиони други хора, освен мен, най-вероятно са успели да се запознаят с него. Но имам ли да кажа нещо конкретно по темата „Хемингуей“? Не, нямам – прочетеното се забравя, факт.

5. Когато публично обсъждаме новия си Киндъл, калъф за книга или снимаме десетте лъскави романа, които сме си купили от някое изложение, не ставаме по-интелектуални, интересни или оригинални. Библиотеките са пълни с хора, за които четенето е нормално всекидневие или просто форма на забавление. Като например четенето на вестник. Не че е пълно с вестници, които стават за четене, но това е друга тема.

6. Има книги, които вече не могат да бъдат използвани или по някаква причина, която не влиза в работата на никой друг освен на техния собственик, се отправят към кофите за боклук. Това не е повод да снимаш кофите и да се изказваш колко е западнало обществото ни и как никой няма уважение към печатното слово.

Ако тези книги ти трябват, вземи си ги и им се радвай. Но не можеш да задължаваш другите да пазят с десетилетия издания, които не харесват или не са им нужни. Ако ти самият имаш книги, от които искаш да се отървеш, имай предвид, че обществените библиотеки не са контейнери за отпадъци и дори читалището в най-затънтеното село няма да се зарадва на разпадаща се и изцапана книга, нито на творба, издадена някога си по линия на партията.

7. Ако си отворил тази публикация, за да си препотвърдиш, че си от групата на готините, щом си решил да се назоваваш „четящ“, може и да си се разочаровал. У много от „четящите“ се срещат досадни черти, дребнави характери и агресивно поведение, както впрочем и у много от нечетящите. Четенето е интересно, защото разказва истории. Ако обичаш да слушаш тези истории и да виждаш отвъд досегашния си хоризонт, най-вероятно си от групата на готините. Не позволявай орбиталните дейности на четенето (купуването, позирането, снимането, критикуването и себеизтъкването) да те вадят от тази група.

Харесай във Facebook

3 коментара

  1. 30.11.2018

    […] Гледайки снимките обаче, книжарницата е забележителна и вероятно ще установи пълна независимост от останалите комерсиални площи в сградата. А навлизането в сектора на компания от ранга на италианската компания доказва, че четенето, за добро или лошо, се превръща във все по-голяма мода. […]

  2. 30.11.2018

    […] Гледайки снимките обаче, книжарницата е забележителна и вероятно ще установи пълна независимост от останалите комерсиални площи в сградата. А навлизането в сектора на компания от ранга на италианския конгломерат доказва, че четенето, за добро или лошо, се превръща във все по-голяма мода. […]

  3. 30.11.2018

    […] Гледайки снимките обаче, книжарницата е забележителна и вероятно ще установи пълна независимост от останалите комерсиални площи в сградата. А навлизането в сектора на компания от ранга на италианския конгломерат доказва, че четенето, за добро или лошо, категорично е все по-голяма мода. […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *