Смисълът на тревожността?

Your ads will be inserted here by

Easy Chitika.

Please go to the plugin admin page to set up your ad code.

Нали знаете как Скарлет от „Отнесени от вихъра“ си ляга в края на изпълнен с премеждия ден и заспива спокойно, защото си казва, че за всичко неприятно и проблемно ще търси решения утре. „Утре“ е един чудесен момент за отлагане на всяка главоблъсканица, а Скарлет – отличен пример за справяне с житейските сътресения.

За съжаление, аз често се отличавам от този пример и при удобен случай прекарвам част от времето за сън в премисляне на какво се е объркало, ще се обърка със сигурност или би могло някога да се обърка. Затова и ми беше особено интересно да прочета „Смисълът на тревожността“ на психолога Роло Мей.

Слава Богу, книгата наистина дава някакво оправдано основание за наличието на безпокойство, подчертавайки, че тревожността е придружавана от по-високи нива на креативност и емоционалност и, когато се намира в нормални и здравословни граници, ни помага да избегнем отегчението.

„Смисълът на тревожността“ обаче е съсредоточена повече не върху положителния ефект от липсата на равнинно и скучновато спокойствие, а върху причините за поява на безпокойството, способно да ни отведе до невротични състояния. Така според Мей и проведените от него изследвания на реални личности, поставени в рискова ситуация, едно завишено ниво на тревожност би могло да се дължи на чувство за отхвърляне в миналото, най-често в детството. При това – именно на възприемането (чувството) за отхвърляне, а не на самото отхвърляне.

Например дете, което не е било искрено обичано от своите родители, но му е била демонстрирана обич, защото така трябва, обикновено не възприема реалистично положението и недоумява защо му се показва ту приемане, ту отхвърляне. Не успява да се справи с това противоречие и впоследствие не може и да намери път към хармонични отношения с останалите.

Your ads will be inserted here by

Easy Chitika.

Please go to the plugin admin page to set up your ad code.

Докато, ако родителите отхвърлят детето и съответно то самото също не намира причини или надежди в това да търси тяхната близост, е много по-вероятно това дете да се приспособи по-успешно към заобикалящата го действителност, защото я вижда такава, каквато е и не храни напразни илюзии.

И докато това са само някои от изводите, които Роло Мей прави, анализирайки своите наблюдения, всъщност вероятно има още много поводи за зараждането на прекомерна тревожност. Още повече че липсата на спокойствие не може да се смята във всички положения за отклонение от нормата – напротив, на човешките същества, казва Мей, по принцип е заложено да се тревожат, защото осъзнават себе си като част от едно временно и абсолютно крехко състояние в този огромен и безразличен към нас свят.

Това, което психологът ни предлага, за да преодоляваме малко по малко тревожните си мигове, е да се опитваме да разберем на какво се дължи всеки един от тях, защото разбирането за това често пъти е способно да намали многократно силата на тревожността.

Така че, ако приемем, че Скарлет все пак е жена с дълбок характер, а не повърхностна личност без противоречиви емоции, по всяка вероятност, тя успява да си даде сметка защо една или друга ситуация я притесняват и съзнателно си подарява време за почивка до следващия ден, когато ще е способна да подходи трезво и разумно към търсенето на решение за съответния проблем. Не винаги е лесно или възможно да сме като нея, но пък можем да опитваме.

Харесай във Facebook

Your ads will be inserted here by

Easy Chitika.

Please go to the plugin admin page to set up your ad code.

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *