„Среща в Багдад“ – поредно чаровно мънисто в броеницата от шедьоври на Агата Кристи

Хората смятат, че обожавам криминални романи, но истината е, че обожавам Агата Кристи. Рядко попадам на криминална история от друга автор, която да ме плени и да ме кара да прочитам книгата за един-два дни.

Трагичното е, че Агата Кристи, макар и с обемисто творчество, все пак е написала краен брой романи и повечето от тях вече съм прочела поне по два пъти. Ето защо много се зарадвах, когато на летище София открих „Среща в Багдад“, прелистих я набързо, стори ми се, че не съм попадала на нея преди и че непременно трябва да си я купя.

Премеждията на главната героиня Виктория Джоунс, от една страна, бяха приятно разнообразие спрямо иначе любимите Поаро и мис Марпъл. От друга – успяха донякъде да намалят ужасяващия страх, който напоследък ме спохожда при летене, така че полетът до Прага и обратно се оказа значително по-малко неприятен от очакваното.

Всъщност „Среща в Багдад“ е по-скоро шпионски роман с нежно присъствие на любовна история. Труповете, доколкото присъстват в повествованието, са част от заплетената мистериозност на едно динамично действие, което се развива в Близкия Изток. Местните улички, нрави и хора са, както винаги, прекрасно описани с пестелива грациозност и с непоколебима достоверност, дължаща се на редицата пъти, в които Кристи е придружавала съпруга си археолог по време на неговите изследователски мисии.

Виктория преминава през различни изпитания уж в името на любовта, но в същото време и следвайки собствената си склонност към авантюризъм, безкрайното си любопитство и желание за опознаване на нови светове. Книгата е чудесен спътник за всяко пътешествие и, както повечето романи на Агата Кристи, разказва в еднаква степен както за опасни престъпници и конспирации, така и за различните аспекти на човешката природа, важните присъствия в живота ни и красотата на дребните детайли от всекидневието, които понякога могат да означават толкова много.

Харесай във Facebook