„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е достоен за внимание роман не само заради оригиналното заглавие

За първи път чух за „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ като за филм. Но не го бях гледала. Бяха ми казали, че е много смешен и малко съжалявах, че не съм сред зрителите му.

Впоследствие Ники ми подари романа на Юнас Юнасон, по който е направена лентата, и се радвам, че първо прочетох него, а едва след това изгледахме и филма. Причината, както може би се досещате, е, че книгата е по-добра. Но пък и не толкова, колкото големи бяха очакванията ми.

Тази дебютна за шведския автор творба разказва историята на бягството от старчески дом на главния герой Алан Карлсон навръх стотния му рожден ден. Симпатичният старец спонтанно решава да се спусне през прозореца на стаята си в лехата с теменужки, да се отправи към автогарата и да замине в неопределена предварително посока.

Междувременно обърква плановете на опасни престъпници, открадвайки куфар, който им принадлежи, а след това им създава доста главоболия, включително отнемайки живота на един от нископоставените в криминалната организация бандити.

През целия роман течащото в настоящето действие се редува с разказ за това как е преминал животът на Алан. Столетникът се е срещал и общувал с едни от най-влиятелните политически и исторически фигури през миналия век и сякаш е имал определяща роля за това как са се стичали световните събития по време на най-активните му години.

Със сигурност в по-голямата си част книгата е интересна и забавна, макар и да има моменти, в които леко се отегчавах. Въпреки това, ако знаех какво представлява, преди да започна с четенето, пак бих я прочела, заслужава си. Още повече че според мен някак е дала тласък на развитието на едно цяло ново течение в скандинавската литература – в което главни действащи лица са хора в напреднала възраст, изживяващи различни приключения и доказващи, че пенсионерите са способни да мечтаят, действат и обичат, също както всички останали.