Страшни книги за четене в тъмна гръмотевична нощ
Наближава Хелоуин и, американски или не, празникът вече се отбелязва все по-широко и у нас, особено от хората с деца. В смисъл не че децата са твърде ужасяващи, а че просто се радват повече на маскаради, вампири, призраци и бонбони.
И понеже според мене никой празник не бива да се отхвърля с лека ръка, особено ако спонтанно стане повод за направата на тиквеник (все пак да приспособим тиквените традиции към българските ширини), ми хрумна да изброя три-четири заглавия на страшни книги, които си струва да бъдат прочетени.
За да бъде ефектът по-голям, задължително ги четете след залез слънце. За предпочитане сами. По възможност насред ужасяваща гръмотевична буря или друго лошо време според сезона. Този компактен списък може да бъде допълван, така че съм отворена и за вашите предложения.
„Куджо“, Стивън Кинг; „Кери“, Стивън Кинг
Естествено, тази публикация може просто да бъде запълнена с изброяване на книги от Стивън Кинг. Завладяващите заглавия, отговарящи на темата, са дори прекалено много. Все пак ще спомена тези два романа, защото си спомням, че докато ги четях, а и известно време след това, си бях доста наплашена, да не кажем ужасена. Но пък, започнеш ли ги веднъж, няма как да се откажеш по средата. Въпреки вулгарния език на моменти.
За който не е наясно със сюжетите – накратко: в „Куджо“ млада жена, която изневерява на съпруга си, с когото имат дете, се озовава в капан в колата си заедно с въпросното дете, защото побесняло свирепо куче иска буквално да ги разкъса на парчета. „Кери“ пък разказва историята на непопулярно момиче с паранормални способности, което се заема да отмъщава на всички около себе си, които са й се подигравали и тормозели. А те никак не са малко.
Интересен факт е, че „Кери“ е първият публикуван роман на Кинг. Още по-любопитно е, че книгата за малко да се размине с издаването си, защото авторът е смятал, че ръкописът не върви на добре и е смятал да се откаже. Съпругата му обаче се е намесила, вдъхнала му кураж и обещала да му помогне с изграждането на персонажа, предоставяйки описание на емоциите на героинята от женска гледна точка.
„Червения дракон“, Томас Харис
Харис е и автор на „Мълчанието на агнетата“, като няма начин да не го познавате заради това заглавие и филма, направен по него.
„Червения дракон“ предшества действието в „Мълчанието на агнетата“ и тук за първи път се появява персонажът на Ханибал Лектър.
Историята е за сериен убиец, който отнема живота на цели семейства абсолютно безнаказано, а бивш федерален агент се заема с тежката задача да залови престъпника.
Филмовата версия от 2002 г. е най-известната до момента, като в главната роля разбира се е Антъни Хопкинс. Като цяло – чудесен трилър и като книга, и като филм.
„Дебнещият страх“, Хауърд Лъвкрафт
Творчеството на Лъвкрафт беше предложено за включване в този списък от Ники, за когото и преди е ставало въпрос в блога ми. Аз самата не съм чела нищо на този автор, но Ники толкова настояваше, че този писател е емблематичен за жанра, че нямаше как да го подмина. Избрах това заглавие, защото предстои да се потопя в страшната му атмосфера, която отчасти влиза и в жанра фантастика.
„Дебнещият страх“ е малка книжка с няколко разказа, така че, освен ако не е особено и крайно страховита, би трябвало да успея да я изчета преди настъпването на Хелоуин.
Ако ми хареса, Лъвкрафт, който е творил в първата половина на миналия век, разполага с обемно творчество и ще имам прилично богат избор за следващи хорър книги за четене.
Харесай във Facebook
