Татуировчикът на Аушвиц

Започнах да чета „Татуировчикът на Аушвиц“ в същия ден, в който завърших „Кръв от къртица“. На фона на разказите на Здравка Евтимова романът на австралийската писателка Хедър Морис не е толкова тягостен или натоварващ. Или поне не колкото човек би могъл да очаква от текст, посветен на концентрационния лагер Аушвиц.

Възможно е да има доза истина в множеството мнения, които срещнах – че книгата на Морис не е нито шедьовър, нито въздейства достатъчно. В същото време обаче „Татуировчикът на Аушвиц“, със своята по-лека за възприемане проза, драстично увеличава шансовете си да достигне до по-голяма аудитория. А е хубаво колкото се може повече хора да научат и да помнят за зверствата на хитлеровия режим.

Морис разказва история по действителен случай. Главният герой се казва Лудвиг Айсенберг, или Лали Соколов. Лали е еврейски младеж от Словакия, който доброволно се предава на германците, за да бъде отведен в „трудов лагер“. Смята, че по този начин семейството му ще бъде пощадено. По стечение на обстоятелствата в Аушвиц-Биркенау, където е отведен, той става човекът, който татуира ръцете на новопристигащите пленници с отредените им от пазачите номера.

В лагера Лали се влюбва в красивата Гита и си обещава, че някой ден двамата ще се измъкнат от ужасния затвор, в който се намират, и ще бъдат щастливи заедно.

Така „Татуировчикът на Аушвиц“ е колкото роман за Холокоста, толкова и за любовта, човечността и виталността. Съществуват много по-силни, достоверни и ярки книги по темата, но според мен и тази заслужава да бъде прочетена.

Харесай във Facebook