„Търсачи на любов“ – преди, когато, след…

„Търсачи на любов“ съдържа три отделни произведения на Леа Коен. Три различни истории, които всъщност разказват за едно и също. За една всепоглъщаща и нежна любов между двама души, от онези любови, които не всеки има щастието да изпита, още по-малко да преживее споделено.

На няколко пъти опитвах да предам накратко основните събития и емоции в трите части на сборника („Докато смъртта ни раздели“, „Кратката вечност на Алма М.“ и „Флориада“), но този втори параграф на настоящия текст бе постоянно изтриван и започван отначало, докато в крайна сметка се отказах. Пък и ми се струва безсмислено да знаете предварително връзката между отделните персонажи и времеви отрязъци.

Въпросните три текста за пореден път затвърждават мнението ми, че Леа Коен притежава скъпоценен талант да пише елегантно и непринудено, да те увлича в историята и емоцията, да те кара да се чувстваш така, сякаш разказва за живота на твой близък приятел, на някого, който би могъл да бъдеш и самият ти. Отгоре на всичко очевидните автобиографични елементи придават на написаното болезнената искреност, заради която четенето на „Търсачи на любов“ води до изхабяването на поне два пакета носни кърпички.

Но макар проливането на сълзи да е очаквано последствие, когато някой споделя скръбта си от загубата на любим човек (което се случва основно в „Докато смъртта ни раздели“), според мен и трите части на тази книга същевременно утвърждават жизнеността, вдъхновението и удоволствието от съществуването в този свят. Като пиеса за пиано, като стих или писмо книгата насища сетивата и дава пълно основание да бъде определена като истинско произведение на изкуството.

Харесай във Facebook

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *