„Хляб по водите“ – за хората, които сме или които искаме да бъдем
Развитието на историята в „Хляб по водите“ не се оказа такава, каквато очаквах. В началото на книгата, която ми беше много интересна във всичките й различни една от друга части, влиятелен милионер попада случайно в дома на преподавателя по история Алън Странд. Една от дъщерите на Алън оказва помощ на богаташа срещу нападнали го момчета в парка и, докато се съвзема от нападението, той прекарва една вечер в компанията на Странд и неговите близки.
Тази вечер впоследствие се мултиплицира и към нея се добавят още безплатни концерти, дребни услуги, покани за почивка, след това по-големи услуги и така нататък, и така нататък. Изглежда, че милионерът всячески се опитва да благодари на новите си приятели, но също и да се радва на тяхната близост, тъй като самият той не е в особено добри отношения със собственото си семейство.
Обратно на това семейството на Странд изглежда, ако не идеално, то със сигурност здраво и сплотено. Появата на новата влиятелна фигура в живота им обаче сякаш променя доста неща.
Както и бях предположила, романът проследява една постепенно разкриваща се истина пред отдадения на учителската професия Алън, но в посока, която не бях предвидила първоначално. С напредването на страниците се разплита не толкова интригата, колкото мотивите зад действията на героите, техните емоции, изживявания, надежди и разочарования.
„Хляб по водите“ е книга и за стремежа ни към добри дела, и за неотменната тъмна страна на всеки един от нас. Написана е майсторски и увлекателно, смислена е, но не натоварва. И не случайно е сред най-известните произведения на Ъруин Шоу.
