„Черни рози“, или кой стои зад убийството на зашеметяващата Сузан

Два специфични детайла около прочита на „Черни рози“ на Мери Хигинс Кларк направиха книгата малко по-интересна за мен, отколкото всъщност е:

  1. По-голямата част от нея прочетох в гръцкото курортно селище Торони;
  2. Черновата за тази публикация е написана с химикалка в малко тефтерче за записки върху балконската масичка в хотела, в който прекарах първата част от лятната си отпуска.

„Черни рози“ се вписва идеално в тези обстоятелства. Романът е лежерен, не изисква грам съсредоточаване и има що-годе интересна история. Но не и чак толкова интересна, че да отклонява читателя от останалите му плажни занимания.

Мери Хигинс Кларк има няколко много силни трилъра, но „Черни рози“ сякаш остава малко по-назад в класацията. Въпреки това предоставя възможността за приятно прекарване на времето в опознаване на главната героиня – прокурорка на име Кери, която отглежда сама дъщеря си Робин.

На Кери й предстои да стане съдийка, освен ако не направи някоя погрешна стъпка в кариерното си развитие. Впускайки се в разследване на случило се преди десет години убийство, тя, разбира се, застрашава бъдещия си престижен пост, защото засяга множество интереси. Но пък и не може да остави в затвора несправедливо осъдения съпруг на жертвата.

Кери се опитва и да установи каква е ролята в този случай на бащата на убитата красавица Сузан, който е пластичен хирург, претворил лицето на изключително красивата си дъщеря върху две от своите пациентки.

Общо взето, книгата разказва една заплетена история, но я представя твърде схематично и неангажиращо. Макар и да е дело на една от най-успешните съвременни авторки, „Черни рози“ би могла да постигне повече в стилово отношение, но за моменти, в които не сме склонни към прекалена придирчивост, все пак става за четене.

Харесай във Facebook

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *