„Черни рози“, или кой стои зад убийството на зашеметяващата Сузан
Два специфични детайла около прочита на „Черни рози“ на Мери Хигинс Кларк направиха книгата малко по-интересна за мен, отколкото всъщност е:
- По-голямата част от нея прочетох в гръцкото курортно селище Торони;
- Черновата за тази публикация е написана с химикалка в малко тефтерче за записки върху балконската масичка в хотела, в който прекарах първата част от лятната си отпуска.
„Черни рози“ се вписва идеално в тези обстоятелства. Романът е лежерен, не изисква грам съсредоточаване и има що-годе интересна история. Но не и чак толкова интересна, че да отклонява читателя от останалите му плажни занимания.
Мери Хигинс Кларк има няколко много силни трилъра, но „Черни рози“ сякаш остава малко по-назад в класацията. Въпреки това предоставя възможността за приятно прекарване на времето в опознаване на главната героиня – прокурорка на име Кери, която отглежда сама дъщеря си Робин.
На Кери й предстои да стане съдийка, освен ако не направи някоя погрешна стъпка в кариерното си развитие. Впускайки се в разследване на случило се преди десет години убийство, тя, разбира се, застрашава бъдещия си престижен пост, защото засяга множество интереси. Но пък и не може да остави в затвора несправедливо осъдения съпруг на жертвата.
Кери се опитва и да установи каква е ролята в този случай на бащата на убитата красавица Сузан, който е пластичен хирург, претворил лицето на изключително красивата си дъщеря върху две от своите пациентки.
Общо взето, книгата разказва една заплетена история, но я представя твърде схематично и неангажиращо. Макар и да е дело на една от най-успешните съвременни авторки, „Черни рози“ би могла да постигне повече в стилово отношение, но за моменти, в които не сме склонни към прекалена придирчивост, все пак става за четене.
Харесай във Facebook
