Шпионски схеми и световна конспирация от Агата Кристи
„Пътник за Франкфурт“ е шпионски роман от Агата Кристи, за който не смятам, че е от най-добрите й творби. Това не означава непременно, че е лош сам по себе си, а може би, че аз имах по-високи очаквания.
В същото време и тази книга на Кристи постигна един от най-смайващите ефекти, които предизвиква нейното писане. Романите на любимата ми британска писателка са способни да те отдалечат от собствените ти неудачи и да ти донесат утеха в тъжни моменти. Тъй като през последните два дни някак имах нужда от точно такова въздействие, без никакви усилия или колебания прочетох „Пътник за Франкфурт“, макар и съзнавайки, че не намирам романа за особено силен.
Всъщност началото му е интригуващо. Английски дипломат с авантюристичен дух е запленен от попаднало в беда красиво момиче на едно летище и склонява на нейната молба да й предостави временно паспорта и самоличността си. Естествено, след време отново я среща и се озовава в центъра на мащабен заговор, който цели установяване на тотално господство над целия свят.
Не знам дали заради малко мрачното ми настроение ми се е сторило така, или наистина действието се развиваше едновременно накъсано и протяжно. Накъсано, защото големи времеви периоди и множество обстоятелства биваха представяни с едно-две изречения. Протяжно, защото идеята за управляване и манипулиране на младежката енергия беше многократно преповтаряна.
„Пътник за Франкфурт“ обаче си има и достойнства. В моите очи едно от тях е, че смятам тази творба за особено ценна за своята авторка. Видно е, че този текст, дори и да не е стилистичен шедьовър, концентрира разсъжденията и опасенията на Агата Кристи за нейното съвремие, за бъдещето на човечеството и за неспособността ни да си вадим поуки от миналото.
