Боиш ли се да летиш?

„Боиш ли се да летиш?“ е закачливото намигване, което отправят към читателите съставителите на сборника с разкази „Ужас във висините“. Стивън Кинг и Бев Винсънт са подбрали 17 кратки истории, които, както става ясно и от заглавието, и от подзаглавието на книгата, си приличат по това, че са създадени да всяват сковаващ страх, както и по обстоятелството, че действието им се развива някъде из облаците.

Като човек, на когото общо взето самолетната паника не му е чужда, разказите в „Ужас във висините“ ми се сториха някак близки и познати. Един вид способна съм да се идентифицирам и с летящите със зомбита, и с преживяващите разтърсващи турбуленции, и с наблюдаващите свръхестествени същества през илюминаторите.

В същото време, въпреки че са обединени от обща тематика, творбите са и доста различни една от друга. Няма как да кажа, че всички са ми харесали еднакво, напротив – имаше два разказа, които не успях да дочета. Имаше и такива обаче, които много ми допаднаха.

Хубавото на всички е, че са относително кратки и можеш да преминеш от една история в друга между отделните внезапни турбулентни пропадания, които изживяваш в някой самолет. Защото, разбира се, най-удачното място за прочитането им е във въздуха.

При мен не се получи точно така, но при следващия полет за нанякъде, може да потърся сходно четиво. Твърде е вероятно да се окаже, че фикционалните опасни самолетни ситуации са способни да отвлекат вниманието на читателя от собствените му опасения, свързани с летенето.

Що се отнася до „Ужас във висините“ и включените в сборника автори, с най-голям принос в тази насока могат да бъдат отличени самият Стивън Кинг, сър Артър Конан Дойл, Ричард Матисън и Роалд Дал. Те и останалите писатели, подбрани за тази книга, създават тревожен и напрегнат свят, в който главните герои са пилоти, стюардеси, пътници или детективи. И всеки един от тях има впечатляваща история за разказване.

Харесай във Facebook