Брутално интересна „Алекс“

С „Булчинска рокля“ Пиер Льометр създаде у мен много високи очаквания към останалите си творби. Когато попаднах на „Алекс“, едва не заподскачах от радост, предусещайки поредния интригуващ трилър, който ще изчета на един дъх.

Оказа се обаче, че този роман е малко по-тежък от предишния. Заради прекомерните бруталности и сцени на насилие (поне според моите разбирания) „Алекс“ започна малко разочароващо. Млада жена е отвлечена, бита и измъчвана по неизвестни причини, а впоследствие става ясно, че самата тя е способна на неимоверна жестокост.

В същото време историята е доста интересна, а с напредването на творбата Льометр отново проявява умението си за неочаквани обрати, доказано вече в „Булчинска рокля“. Освен това някои от героите, с които в началото читателят по никакъв начин не може да се отъждестви, в определен момент променят очертанията си и започват да предизвикват симпатия.

Книгата е заплетена и приковава вниманието. Чете се малко по-бавно, но след последната страница оставате с чувството, че в никакъв случай не сте си загубили времето. Завършвам по същия начин, както и предходната публикация, посветена на Льометр – искам още.

Харесай във Facebook