Детето и ние

Намерих пдф на „Детето и ние“ на психолога д-р Хаим Гинът и си помислих „Еха, колко хубаво би било да кача книгата на четеца и да прочета най-сетне нещо относно възпитанието на дъщеря ни“. Тя напоследък започна да проявява характера си и невинаги знам как да реагирам. Занапред вероятно ще става доста по-сложно, така че – ето, едно добро начало на впускането в тайните на родителството. 

Основната идея на д-р Гинът е да се държим с детето по-малко назидателно и повече подкрепящо. В книгата са представени безброй примерни житейски ситуации, чиято цел е да докажат посланията на автора. Даден родител влиза в разговор със сина или дъщеря си и „традиционното“ му отношение води до лоши резултати. „Новаторското“ пък – до отлични. На мене обаче голяма част от тези примери ми изглеждаха нереалистични. 

В края на „Детето и ние“ става ясно, че достоверността в поведението на „новаторския“ родител е съмнителна дори и за психолозите. Те прилагат препоръките за спокойно и изпълнено с разбиране общуване, когато са с малките си пациенти. У дома обаче, в комуникацията със собствените си деца, понякога дори и най-добрите експерти, уви, се превръщат в ядосани тирани. 

Това е донякъде успокояващо – няма перфектни родители, точно както няма и перфектни деца. Хубаво е да си напомняме, че, също като нас, детето „се чувства по-окуражено, ако усети съчувствие и разбиране, отколкото от съвети, оценки и готови решения“. Прекалената строгост и наказанията със сигурност не водят до нищо добро. Да се надяваме, че с Вики няма да ни се налага често да прибягваме до такива методи. 

Като цяло имах малко по-високи очаквания към „Детето и ние“, но също така си признавам, че някои страници от книгата не прочетох толкова внимателно, колкото би ми се искало. Причината е, че прелистването се случваше на телефона, защото за жалост четецът ми този път отказа да функционира. По всичко изглежда, че той кротко е излязъл в пенсия.