Какво ли е видяла жената на прозореца?

Романът на Ей Джей Фин „Жената на прозореца“ разказва една оригинална и завладяваща история, от която би излязъл страхотен напрегнат филм. Главната героиня Анна, скована от страха си от открити пространства, не напуска никога дома си и запълва всекидневието си с наблюдение на съседните къщи и случващото се с техните обитатели.

Една вечер тя вижда през прозореца си как жената, с която наскоро се е запознала и която живее в съседство, е убита. Не успява да зърне нападателя й, но е сигурна, че жертвата е именно новата й приятелка. За съжаление, никой не вярва на Анна, тъй като е известно, че тя пие редица предписани й от психиатър лекарства, като освен това твърде често злоупотребява с алкохол.

Това, което всъщност се е случило, е наистина изненадващо. Именно подобен тип развръзки превръщат трилърите в един от любимите ми жанрове.

Книгата обаче имаше и слаба страна, поне според мен. На моменти писането ми звучеше леко нескопосано, въпреки че тук-таме из текста бяха вплетени чаровни словосъчетания. Определено има какво да се желае и от превода на български език.

И нещо интересно – Ей Джей Фин всъщност е псевдоним на автор и редактор на име Дан Малори, който изглежда в реалния живот може да съперничи по чудноватост и злокобност на някой от своите герои. Човекът разказвал лъжи наляво и надясно за трагични обстоятелства в личния си живот, явно за да буди съжаление. Освен това системно заблуждавал околните за своето здравословно състояние, приписвал си заслуги и образователни степени, които никога не е постигал и разни други интересни измами от този род.

Нищо чудно, че трилърите му се отдават. Но пък можеше да се постарае малко повече и върху стила.