Как да говорим така, че малкото дете да слуша

Имам едно малко дете вкъщи и би било логично да прочета с голям интерес книгата „Как да говорим така, че малкото дете да слуша“. И наистина подходих с подобаващо внимание към съветите на двете авторки Джоана Фабер и Джули Кинг. Само че моето малко дете дотолкова ангажира времето ми, че този наръчник за възпитание беше прочетен за цели 10 месеца. Това е по-малко от месеците, които ще ми отнеме друга нашумяла книга, а именно „Глина“, която все още не съм завършила. Така че „Как да говорим…“ явно ми е била една идея по-завладяваща. 

По принцип не харесвам особено книги със съвети за поведение, пък било то и спрямо деца. В този случай намерих някои полезни насоки. Оказа се, че част от практиките така или иначе вече сме въвели у дома. И въпреки всичко общуването с малката ни дъщеря си има своите предизвикателства. 

Ако се чудите какво точно ще ви посъветват авторките, в най-общи линии това е: да признавате чувствата на децата си, да не ги обиждате или наказвате, но в същото време да отстоявате непоколебимо поставените граници.

Като ефективна мярка срещу изпадането в истерия аз пък мога да потвърдя даването на избор на детето в проблемни ситуации. Например ако отказва да се облече, може да попитате какъв цвят чорапи иска. Докато прави своя избор, ловко надявате блузата, дори успявате да обуете и панталонче. Е, от известно време момичето ни настоява да е с два различни по цвят чорапа, но стига да е поне с някакви чорапи, всички сме доволни. 

Истината е, че тази книга ми послужи най-вече като утеха, че всички имаме инфарктни ситуации с децата и невинаги успяваме да реагираме като добри и съвестни родители. Повечето от нас знаем как трябва да постъпим в трудни моменти, но понякога действаме съвсем различно, да не кажем погрешно, а после прочитаме, че далеч не сме сами. Друг път нещата се подреждат с лекота. И добре, че съществуват и такива случаи, за да можем да си кажем с усмивка колко мили и разумни дечица имаме все пак.