Любими детски книжки
Седим си с Ники на пейката пред един блок и пием капучино. Понеже е 1-ви юни, от детската градина отсреща се чува музиката от някакво тържество. Говорим си за любими детски книжки. Аз естествено се сещам за Карлсон, а Ники ми разказва как „Пипи Дългото чорапче“ е била първата книга, която е прочел самостоятелно. Два дни стоял с книжката на леглото, не излизал от тях и не спрял да чете, докато не я завършил.
Най-голямо впечатление обаче му направила някаква прекрасна книжка с жълти корици, посветена на живота на праисторическите хора, а главният герой се казвал Джар. Не помнеше нито заглавието, нито автора, така че я потърсихме в интернет и се оказа, че става дума за „Бързоногият Джар“ на руския писател Семьон Каратов. Можете да я видите по-долу – оригиналното за Ники жълто издание и явно появилата се по-късно втора версия със също толкова непривлекателна корица.
„Бързоногият Джар“
От разговора ни и от резюмето, което намерих, разбирам, че Джар е бил страхотен смел младеж, който е надвивал ужасяващи праисторически животни и вероятно е бил влюбен в смугла красавица, наричана Чeрнooкaтa Лoaн.
Очевидно книжката е била много впечатляваща не само заради описаните в нея приключения, а и заради факта, че авторът е изградил тази повест въз основа на реални научни документи за това как са изглеждали флората и фауната от късния палеолит. Възможно най-достоверно според познанията, които имаме за този период, са представени и битът и всекидневието на хората от тази епоха.
„Карлсон, който живее на покрива“ и продълженията
И да се върнем на началото – Пипи и Карлсон. Аз не харесвам много приключенията на Пипи Дългото чорапче. Поне по никакъв начин отношението ми към не може да се сравни с друг култов герой на Астрид Линдгрен, а именно красивия „умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си“, който живее на покрива на къщата на Дребосъчето и неговото семейство, към което спокойно можем да причислим чудесното мъничко кученце на име Бимбо и решителната домашна помощничка госпожица Рог.
Изказванията, ситуациите и героите в тази книжка ми се струваха толкова забавни, възхитителни и интересни, че когато прочетох всичките й части, се разплаках от тъгата, която ме връхлетя, заради това, че нещо толкова хубаво е безвъзвратно приключило. Тогава майка ми ми каза, че не бива да плача и че е добре, че нещо ми е харесало толкова много. Пък и стойностните книги се познавали именно по това дали ти става тъжно, когато свършат.
„Приказки от улица Брока“
Със сигурност има още купища детски книжки, които са ни харесвали, когато сме били малки. Някои от тях все още са ни сред любимите. Тук обаче ще спомена само още едно заглавие – оригиналните, необичайни, смешно-тъжни и завладяващи „Приказки от улица Брока“ на френския писател Пиер Грипари.
Включените в сборника приказки проследяват историите на вещицата, която иска да изяде с доматен сос момиченцето Надя, влюбените една в друга обувки Никола и Тина, феята от чешмата, трепетите на една тиквичка и т.н., и т.н. Страхотни, страхотни персонажи, описани с чувството за хумор на възрастен, но все пак толкова различни, съвременни и магически, че, също както поредицата за Карлсон, те карат да съжаляваш, че нямат продължение.
Харесай във Facebook
