Първа среща с Тери Пратчет

Получих „Волният народец“ като подарък за рождения си ден от моя колега и приятел Самуил. Няколко дни по-рано беше станало въпрос за Тери Пратчет и аз си признах, че не съм чела нищо от него. Сами явно е решил да поправи този огромен пропуск и е избрал книгата за мен, като я получих много красиво опакована в яркорозова гланцирана хартия с жълта панделка.

Първо, мисля, че е за отбелязване страхотният превод на Катя Анчева. Умело предадени на български са не само натоварените със смисъл имена на героите, но и диалектният изказ, измислените думи – въобще голяма част от хумора в романа не би бил същият, ако не беше отделено подобаващо внимание на превода.

Освен това, въпреки леко скептичния ми в началото подход, оказа се, че може би съм скрит почитател на измислените светове, пълни с фантастични създания и немислими приключения, които са по-типични за детската литература… В същото време тази творба на Пратчет (а доколкото съм чувала от неговите почитатели – също и голяма част от останалите му книги) съдържат една вселенска мъдрост, валидна за всички народи от всички времена.

От „Волният народец“ би станал прелестен филм, в който биха се съчетали впечатляващи ефекти и приказна атмосфера, ала „Алиса в страната на чудесата“. С бонус купища смешни реплики и сцени. Наскоро четох, че наистина е предвидено създаването на пълнометражна лента по романа, но до този момент не са ми известни повече подробности.