Тайните на жените от кино Роялъ
Когато на човек не му е лошо, има нов диван и разполага с повече свободно време от обикновено, са налице всички обстоятелства, които могат да допринесат за приятно прекарани часове в компанията на новата книга на Леа Коен „Жените от кино Роялъ“. Всъщност романът вече не е толкова нов, но аз едва сега стигнах до последната му страница.
Както често се случва в творбите на Коен, и тук се развиват две паралелни истории. Едната е от съвремието, а другата от 30-те години на 20-ти век. Някои от персонажите и взаимоотношенията помежду им ми напомниха в началото на романа за друга книга на същата авторка – „Събирачът на дневници“. Може би това също се нареди сред причините да поотложа дочитането на „Жените от кино Роялъ“. Предположих, че е възможно да ми доскучее заради някои повтарящи се мотиви.
Когато обаче продължих оттам, докъдето бях стигнала, си дадох сметка, че дори и да има повтарящи се елементи, то сюжетът, героите и обстановката и тук, както и в много от останалите романи на Леа Коен, неотменно ме отвеждат към една едновременно уютна и красива, носталгична, аристократична или хаотична София. София, където и преди, а и досега живеят и са живели интересни хора с вълнуващи съдби.
В случая основна част от събитията в романа са свързани с кино Роялъ, където понастоящем се помещава Театър Българска армия. При ремонтни дейности в основите на театъра са открити човешки кости, като основната цел на журналиста Константин Радославов е да открие на кого са принадлежали те и как са се озовали там. В неговото разследване му помага красивата Емилия, с която Константин е в интимни отношения, без да е напълно наясно дали двамата имат общо бъдеще.
Главен герой в другата сюжетна линия е Смил Ангелов, началник на Пети полицейски участък през 30-те години. Ангелов е истински пазител на реда, а също и любител на столичните забележителности, за които с много грижа и внимание създава пътеводител с исторически справки и илюстрации, официално издаден от държавата. Съпругата на полицая Стефка, скромна и чувствителна жена с влечение към изкуството, често посещава столичните театрални и киносалони, включително кино Роялъ.
Пътищата на всички тези хора се преплитат по неочакван начин, създавайки една интригуваща криминална история, в която има и любов, и политически абсурди, и грубост, и нежност. Естествено, отдавна погребаните тайни от миналото са разкрити, но Константин Радославов прави някои открития и за настоящето.
Аз, от своя страна, за пореден път си дадох сметка колко свързани сме всички ние със събитията, случвали се преди много години, най-малкото заради това, че нашите баби и дядовци са живеели в същата тази отдавнашна България и голяма част от действията им са били обусловени от актуалните към момента политически и икономически обстоятелства. Неприятното е, че много от обществените недостатъци от миналото се повтарят и в наши дни и, по всичко изглежда, ще продължат да се повтарят и в бъдеще.
Харесай във Facebook
